Българска история

Няма средновековна България без Византия. Тя е съседът, с когото воюваме, но и от когото приемаме християнството, писмеността, изкуството и самия модел на държавност. Нещо повече – голяма част от това, което изобщо знаем за собственото си минало, идва от перата на византийските историци. Без тях първите векове на нашата държава щяха да тънат в мрак.Гост е проф. Пламен Павлов – един от най-обичаните от публиката историци и дългогодишен преподавател по история на Византия и Балканите, голям приятел на екипа.По подобие на рубриката „Религия 101", този епизод е входно ниво за Византия. Как и защо се ражда Източната Римска империя, защо я наричаме „Византия", а самите ѝ жители са се наричали ромеи (римляни); на какво се крепят силата и дълголетието ѝ в продължение на хиляда години; каква е ролята на императора – „божият помазаник" и автократор; как функционират църквата, администрацията и данъчната система; и защо, въпреки всички войни, тя остава за България не просто враг, а цивилизационен модел и извор на…

Представете си картата на Африка от 1960 г. Ако някой ви попита къде ще се разиграе една от най-горещите битки на Студената война, едва ли ще посочите Ангола – далечна португалска колония на брега на Атлантика. Но точно там, в следващите десетилетия, ще се сблъскат всички: съветско оръжие и кубински войници от едната страна, американски пари и южноафрикански танкове от другата. Включва се дори Китай. А както се оказва – и България. Гост е историкът Тодор Петров – докторант към Историческия факултет на Софийския университет, който изследва съветската политика в Африка и в частност отношенията между Москва и Ангола. Разговорът проследява съдбата на Ангола от 1961 до 2002 г. – четири десетилетия почти без мир. Започва с въстание срещу последната голяма колониална империя в Европа, продължава с независимост, която вместо мир носи гражданска война между три въоръжени движения, и не свършва дори със Студената война – защото в земята на Ангола има нефт и диаманти, а те плащат цената за това. Специален акцент е…

В шведския град Упсала се пази една от най-скъпоценните книги на света – Сребърната библия. Езикът ѝ е мъртъв, а азбуката ѝ е създадена от епископ, който живее и пише по нашите земи. Народът, на чийто език е написана тази книга, убива един римски император в блатата край Разград, втори – край Адрианопол, превзема Рим и създава първите кралства върху руините на империята, от Италия до Испания. Това са готите.Гост е доц. Тодор Чобанов – археолог, преподавател и изследовател на ранното средновековие, който ръководи първото в света палеогеномно проучване на готите, проведено съвместно с екипа на проф. Дейвид Райх от Харвард.Разговорът съчетава голямата история с най-новата наука. От една страна – възходът на готите като „кошмар за Рим": как убиват император Деций при Абритус, как разгромяват Валент при Адрианопол през 378 г., как Аларих превзема Рим и как Теодорих изгражда своето кралство. От друга – какво разкрива ДНК анализът за произхода им, за връзката със Скандинавия и за тясното преплитане между ранната…

📖 „Религия101“ е продукция на „Българска история“ с водещ д-р Божин Дончев. Желаем Ви приятно слушане!

Този епизод поглежда към историята през необичайна призма – не през събития и личности, а през предмети. Колко тежи една броня, колко струва, срещу какво помага и какво усеща човекът, който я носи цял ден.Гост е Теодор Бандармалиев от сдружение „Чигот“ – група за исторически възстановки, която повече от 20 години пресъздава въоръжението и бита от времето на Второто българско царство, а голяма част от доспехите и оръжията изработва сама. Теодор е от малцината в България, които могат буквално да изковат средновековен меч от нулата. Желаем Ви приятно слушане!

20 декември 1943 г., небето над София. Млад български пилот излита сам срещу вълна от американски бомбардировачи. Боеприпасите не стигат, машините са по-слаби, числата са срещу него. Вместо да се откаже, Димитър Списаревски насочва изтребителя си право в един от бомбардировачите и се забива в него. На 27 години, в първия и последен свой въздушен бой. Гост на този епизод е проф. Димитър Недялков: военен летец, изследовател на българската авиация и автор на новата илюстрована биография „Списаревски. Живот в служба на България".Разговорът далеч надхвърля един човек. Той е за цяло едно поколение млади български летци, изправили се срещу несравнимо по-силен противник, знаейки, че шансовете не са на тяхна страна – и въпреки това излетели, защото под тях е била родината им. Проследяват се детството и пътят на Списаревски, обучението в Германия, състоянието на българската авиация след Ньойския договор, тактиката на американските бомбардировки над София и спорът, който продължава и до днес – има ли смисъл в една…

Когато говорим за пазителите на историята, се сещаме за историци, археолози, архитекти. Но много рядко се сещаме за реставраторите – хората, които всъщност правят възможно да видим един многовековен паметник не просто ремонтиран, а съхранен и максимално близък до оригинала.Гост на този епизод е доц. Иван Ванев от Института за изследване на изкуствата към БАН – един от водещите български реставратори.Разговорът влиза дълбоко в един непознат свят: как изглежда реставрацията отвътре; защо България има силна школа още от 1973 г., но губи специалистите си в чужбина; какво всъщност виждаме, когато влезем в средновековна църква, и колко от него е оригинал; как добронамерени, но зле изпълнени „реставрации" на икони унищожават безценни паметници; и защо, ако загубим тези няколкостотин души, които тихо пазят културата ни, ще загубим битката за българската култура.Желаем Ви приятно слушане!

Скелет на около 70-годишен мъж, висок около метър и шейсет. Лявата предлакътна кост е счупена и зараснала накриво, а от лявата страна на черепа, между слепоочието и ухото, личи стара травма – рани, които човекът е носил близо двайсет години преди смъртта си. Открит е през 1969 г. в базиликата „Свети Ахил“ на остров в Преспа, а от 1984 г. насам науката го определя като цар Самуил. Оттогава костите стоят по рафтовете в хранилищата на Музея на византийската култура в Солун. На 3 октомври те се връщат в България.Записахме този извънреден епизод дни преди събитието. Наш гост е д-р Константин Голев – медиевист от БАН, водещ на рубриката „Битките, които промениха света“ и секретар към Смесената българо-македонска историческа комисия. По телефона се включва и проф. Пламен Павлов, който десетилетия наред поставя въпроса за връщането на останките.Говорим защо сме сигурни, че това е Самуил, какво дава България в замяна и защо част от историческата гилдия смята, че губим повече, отколкото печелим. Защо мястото е „Света…

В този епизод продължава поредицата за чуждестранните лидери и техните отношения с българската държава. На фокус е румънският диктатор Николае Чаушеску – човекът, който взима властта през 1965 г. и се задържа на върха до последния ден от живота си, когато е разстрелян от собствения си народ и собствената си партия. Гост е Димитър Григоров – специалист по балканска и в частност румънска история, живял в северната ни съседка, който познава в дълбочина историческите събития и следи съвременните обществено-политически процеси в Румъния.Разговорът тръгва от популярните стереотипи в българското съзнание – че Секуритате е по-страшна от ДС, че Румъния е по-независима от Москва, че Чаушеску е „по-голям диктатор" от Живков – и ги проверява един по един. Оттам навлиза в дълбочина: възходът на „гения на Карпатите", еманципацията от Съветския съюз, мегаломанията, изплащането на външния дълг с цената на глад и мизерия, неразрешените спорове с България и накрая кървавата развръзка от декември 1989 г.Желаем Ви приятно…

2 август 2026 г. За първи път в историята си Унгария спира напълно атомната си централа Пакш. Седмица по-късно същото се случва и с румънската АЕЦ Черна вода. Причината и при двете е рекордно ниското ниво на река Дунав. На същия участък от Дунав има още една централа – българската АЕЦ Козлодуй, която така и не спира работа.Гостът е Йордан Йорданов – започнал работа в Козлодуй още през 70-те години и извървял целия път до изпълнителен директор на централата в началото на века.Разговорът тръгва от тази актуална тема – защо българската централа издържа, когато съседните спряха – и оттам разгръща цялата над 60-годишна атомна история на България: как държава „от 19 век" за три десетилетия построява шест реактора и се нарежда на шесто място в света по ядрена енергия на глава от населението; каква е ролята на българските инженери и на „Енергопроект"; какво всъщност се случва в Чернобил и защо българските реактори са различни; и накрая – болезнената тема за затварянето на малките реактори при влизането в ЕС и…

📖 „Религия101“ е продукция на „Българска история“ с водещ д-р Божин Дончев.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разказва историята на един малък остров на 90 мили от бреговете на най-мощната държава в света – и на неговия дългогодишен лидер. Човек, който само шест години след неуспешен опит за преврат и затвор успява да организира революция, срещу когото ще бъдат насочени стотици опити за убийство, а той ще умре в леглото си на 90 години. Фидел Кастро – за едни герой, за други тиранин, но безспорно човек, който няколко пъти поставя целия свят на ръба на криза.Гостът е доц. д-р Гергана Алексиева от катедра „Нова и съвременна история" в Историческия факултет на Софийския университет – специалист по историята на Латинска Америка и иберийския свят през XX век, с научен интерес към теорията и практиката на популистките движения.Разговорът проследява пътя на Куба от последна испанска колония, през американското господство, до възхода на Кастро – Монкада, изгнанието в Мексико, срещата с Че Гевара и революцията. Специален акцент е поставен върху почти сърдечните отношения между комунистическа Куба и…

На 5 юни 1947 г. в пленарната зала на Великото народно събрание един депутат се качва на трибуната. Микрофонът пред него е изключен, гласът му едва стига до колегите заради виковете. В миг на затишие успява да извика само три думи: „Да живее свободата!“ Три месеца по-късно същият този човек виси на бесилката. Името му е Никола Петков, а в следващите два часа доц. Борис Попиванов представя неговата история. Гостът е политолог, преподавател по политически идеологии в Софийския университет и един от най-задълбочените познавачи на историята на земеделското движение у нас.Разговорът проследява съдбата на едно прокълнато политическо семейство – баща, брат и самият Никола Петков – и тримата убити от водовъртежа на българската политика. Проследява се пътя на Петков от професионален политик и наследник на делото на Стамболийски, през съпротивата срещу прогерманските правителства редом с комунистите, до трагичния обрат – човекът, помогнал на комунистите да дойдат на власт чрез Отечествения фронт, е екзекутиран от…

На 25 септември 1396 г. край дунавската крепост Никопол се сблъскват две армии, каквито Балканите не са виждали от десетилетия. От едната страна – унгарският крал Сигизмунд начело на коалиция от французи, бургундци, немци, унгарци, поляци, власи и венецианци. От другата – султан Баязид Светкавицата. До вечерта всичко е свършено: кръстоносната армия е унищожена, хиляди са в плен, а Сигизмунд бяга по Дунав с кораб.Гостът е д-р Симеон Хинковски – историк-медиевист и един от любимците на подкаста, лично свързан с Никопол, който подготвя международна конференция за 630-годишнината от битката.Разговорът проследява защо изобщо се стига до похода, каква е ролята на разпокъсаните български владетели Иван Шишман и Иван Срацимир, как точно протича сражението и защо френското рицарско високомерие го превръща в катастрофа. Засяга се и деликатната тема за ролята на сърбите, които като османски васали посичат последните френски рицари, както и защо самата битка и до днес остава почти неизвестна за широката публика.Желаем…

В този епизод се разглежда една от най-загадъчните държави в средновековната история – Хазарският хаганат.Гостът е проф. Цветелин Степанов – водещ изследовател на ранното средновековие и степните народи. Разговорът проследява кои са хазарите, каква е връзката им с България на Кубрат, защо е почти невъзможно да се открие столицата им и защо тяхната история е толкова важна за разбирането на нашата собствена ранна държавност. Засяга се и болезненият въпрос за псевдонауката и злоупотребата с миналото – тема, по която проф. Степанов има категорична позиция. Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

⚔️ „Битките, които промениха света“ е гостуваща рубрика с водещ д-р Константин Голев.

В студиото влизат двама кинолюбители – Симеон Миронов, монтажист и видеопродуцент, и Благой Иванов, писател и кинокритик. Поводът – коментарите под епизода за Одисея на Нолан, в които зрителите на канала поставят въпроса защо вече десетилетия нямаме голям български исторически епос.Разговорът минава през всичко: „Одисея“ на Нолан и защо разделя хората не по естетически, а по идеологически линии; кои исторически филми са формирали тяхното отношение към историята; колко лошо или добро е българското историческо кино; може ли да се направи нещо мащабно с малък бюджет; трябва ли държавата да финансира такива проекти; и дали фолклорът, хорърът и местните легенди са по-добрият залог за международен успех от класическия епос.Това не е кръгла маса на експерти. Това са трима души, които обичат историята и киното и търсят пресечните точки между двете.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда едно от най-значимите събития в световната история – Великата схизма от 1054 г., когато християнството се разцепва на православие и католицизъм. Разделение, което трае до днес, повече от 1000 години.Гостът е д-р Божин Дончев – теолог, историк и преподавател в Софийската духовна семинария, специалист към Църковно-историческия архивен институт на Патриаршията.Разговорът проследява как разривът между Изтока и Запада се натрупва с векове – от спора за филиокве и безквасния хляб, до сблъсъка между двама непримирими характери: патриарх Михаил Кероарий и кардинал Хумберт. Разяснява се що е папско главенство и защо православните не могат да го приемат, как Константинопол и Рим виждат един и същи въпрос по коренно различен начин и защо двата опита за помирение – Лионската и Флорентинската уния – се провалят.Специален акцент е поставен върху българската следа: как покръстването на България директно предизвиква първата схизма (Фотиевата), как цар Калоян се обвързва с папата и как българският…

В този епизод гостува доц. д-р Христо Беров – специалист по съвременна балканска история от Софийския университет, работил с документи в сръбските и югославските архиви. Разговорът започва с Тито – човекът, който успява да излезе от сянката на Москва, да скъса със Сталин и въпреки това да оцелее, превръщайки Югославия в държава, ухажвана и от Изтока, и от Запада. Оттам разговорът преминава към българо-югославските отношения: опитите за създаване на балканска федерация, Бледската спогодба, скъсването между Тито и Сталин през 1948 г. и последиците за България.Специално внимание е отделено на македонския въпрос – най-болезнената тема в отношенията между двете страни. Епизодът завършва с размисъл върху това как фигурата на Тито държи заедно една „невъзможна“ държава – и как проблемите, които той оставя след себе си, водят до нейния разпад.Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод се разглежда едно от най-великите произведения на световната литература – Одисеята на Омир, и новия филм на Кристофър Нолан по нея.Гостът е Калина Гарелова – дългогодишен кинокритик и лингвист, възпитаник на класическата гимназия и Атинския университет.Разговорът се движи по два успоредни коловоза. Първият е самата поема – кой е Одисей и защо се различава толкова от останалите герои на древността, как са я чели и тълкували хората в различни епохи, защо е почти невъзможно да се локализират маршрутите на странстванията му и какво я прави толкова живо произведение три хиляди години след създаването й.Вторият коловоз е новият филм на Нолан, който вече породи множество дискусии. Марио и Калина Гарелова преминават през всички важни моменти - от избора на актьори, през начина, по който Нолън пресъздава ключовите моменти до субективната оценка на всеки от двамата за достойнствата и недостатъците на лентата. Епизодът дава допълнителна информация и за новото издание на Одисея на издателство „Световна…

В този епизод се разглежда един от най-интригуващите и противоречиво оценявани периоди в новата българска история – личният режим на цар Борис III. Гостът е Николай Поппетров – историк и един от най-задълбочените познавачи на Третото българско царство, гостувал многократно в подкаста. Разговорът проследява формирането на характера на Борис III – сирачето с деспотичен баща, което пораства сред войни и политически убийства – и начина, по който тези преживявания оформят неговия политически стил: предпазлив, мнителен, изключително подготвен дипломатически. Специален акцент е поставен върху въпроса що е всъщност „личен режим" – авторитарна диктатура без тоталитарен характер, управлявана с наредби вместо закони, с цензуриран печат и забранени партии, но и с реални избори от 1938 г. Разговорът стига и до ключовите теми: как България се обвързва икономически с Германия не по идеология, а от нужда; как царят печели Добруджа с дипломация; и каква е цената на политиката на оцеляване в навечерието на Втората световна…

В този епизод се разглежда светът, за който всички говорят, но малцина разбират – Близкият изток.Гост е проф. д-р Симеон Евстатиев – арабист и историк, ръководител на катедра „Арабистика и семитология" в Софийския университет, специализирал в Мадрид, Берлин и Истанбул, гост-професор в Принстън. Човек, който не само е изучавал Близкия изток от разстояние, но е живял там, говорил е езика и е стоял на една маса с хора, чиито решения са променяли съдбата на района.Разговорът започва с нещо, което малцина могат да кажат за себе си – лична среща с Мохамед Фадлалах, смятан за духовен баща на Хизбула. Оттам се навлиза в дълбочината – какво всъщност представлява Близкият изток, откъде идва разколът между сунити и шиити и защо той никога не е бил само религиозен. Защо арабските държави не застават зад Иран въпреки общия враг и как заливните монархии се модернизират по начин, който Западът не очаква и не разбира напълно? Може ли да има демокрация в Близкия изток и какво най-често остава след всяка западна интервенция и…

В този епизод се потапяме в живота и управлението на Вълко Червенков – българският лидер, ръководил страната между 1950 и 1956 г., чието име днес е почти забравено.Гостът е доц. Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви" и един от най-добрите познавачи на тази епоха.Разговорът проследява пътя на Червенков от младия комунист, участвал в наказателната група преди атентата срещу „Св. Неделя" (1925), през дългите години в Москва като директор на Международната ленинска школа, до властта му в НРБ – период на масов терор, ускорена индустриализация и тотално копиране на съветския модел. Специален акцент е поставен върху култа към личността, ролята на Сталин в издигането му и грешката, която предрешава падението му.

В този епизод гост е Веселин Асенов – историк и автор на новата книга на издателство „Българска история" „Грях и забавление в Средновековна България". Разговорът разкрива как изглежда ежедневието на средновековния българин отвъд битките – какво е играл, пил, ял и с какво е запълвал свободното си време. Съществувал ли е хазаратът в царския двор и защо средновековното българско вино е имало лоша репутация сред византийците? Темата е необичайна не само за широката аудитория, но и в историографски план, където подобни изследвания са рядкост и до днес. Веселин Асенов обръща внимание и на изворовата база, която макар и оскъдна и разпръсната е все пак достатъчна, за да се сглоби една правдива картина.

В този изключително вълнуващ епизод на подкаста „Българска история“ се потапяме в една непозната, но дълбока тема – развитието на медицината по нашите земи от древността до средновековието. Наш гост е проф. д-р Георги Томов – утвърден специалист по дентална медицина и магистър по археология, когото водещите Иван и Марио с право определят като истинска „ренесансова личност“. Проф. Томов разкрива удивителни факти за високите хигиенни стандарти на древните българи, разкошните бани с отоплителни системи в Плиска и Преслав и парадоксалния спад на тези стандарти след приемането на християнството. В разговора се разглеждат сложни практики като изкуствената деформация на черепа за благородници и черепните трепанации, извършвани с помощта на растителни опиати. Зрителите ще научат за уникални открития от теренната работа на професора – от антропологичния анализ на средновековен скелет с травматична епилепсия до куриозния случай на един средновековен дърводелец.Епизодът отделя специално място на бича на средновековния…

Наш гост в студиото е Росен Кирилов – трикратен шампион на България, двукратен носител на Купата и един от малцината български играчи, участвали както на Световно, така и на Европейско първенство. Днес обаче той е в съвсем различна роля – студент в четвърти курс по история в СУ „Св. Климент Охридски“. В един откровен разговор Росен Кирилов споделя как едно момче от спортното училище във Видин стига до съблекалнята на ЦСКА и тренира рамо до рамо с легенди като Трифон Иванов, Йордан Лечков и Паро Никодинов. Водещият Иван и неговият гост дискутират състоянието на масовия спорт извън столицата, икономическото обезлюдяване на областните центрове и защо съвременните детско-юношески школи често работят единствено за събирането на такси, вместо за изграждането на спортисти. Разговорът прави дълбок преход към това как се ражда интересът към миналото. Росен разказва за първия си сблъсък с българската история чрез книгите на Никола Станев, за паметниците от Балканските войни във всяко българско село и за куриозната…

Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод на подкаста обръщаме поглед към една от най-вълнуващите и обсъждани теми в националното ни минало – подвига на Ботевата чета. Наш гост в студиото е признатият историк и музеолог проф. Вера Бонева, с която проследяваме хронологично бойния път на четниците. Разговорът започва от комитетската подготовка в Румъния, преминава през гениално замислената и осъществена като „спектакъл“ афера с кораба „Радецки“ и ни пренася на Козлодуйския бряг. Проф. Бонева анализира сложните и често парадоксални отношения между четниците и местното население по време на прехода през селата Бутан, Борован и Баница. Отвъд патетиката, епизодът разглежда детайлно военната стратегия при тежките сражения на Милин камък и Околчица, водени под командването на Христо Ботев и военния ръководител Никола Войновски. Специално внимание е отделено на малко известните съдби на личности като знаменосеца Димитър Казака, свещеника Сава Катрафилов, Петър Кунчев и жените, останали в сянка, но изиграли ключова роля за спасяването на…

В този епизод разглеждаме епичната битка при Кадеш — сблъсък между египетското Ново царство и Хетската империя, който бележи прелом във военната и технологична история на Близкия изток. С госта Милен Миланов, докторант в българския институт по египтология към НБУ, ще проследим прехода от бронзовата към желязната епоха, ролята на колесниците и тактическите решения, които превръщат Кадеш в древния еквивалент на Прохоровка. Ще чуете детайли за състава на армите, съюзниците и морските народи, драматичните моменти на полето край река Оронт и защо теренът и логистиката са решили съдбата на похода. Обсъждаме и как египетските храмови текстове и хетските клинописи оформят различни версии на събитията, както и последвалия мирен договор — първият запазен в историята на човечеството. Епизодът поставя Кадеш в по-широкия контекст на колапса на къснобронзовата система и появата на нови народи и технологии, които променят света завинаги. Слушайте, за да разберете не само какво се е случило, но и защо тази битка продължава…

В този епизод продължаваме поредицата за отношенията на България с държави извън Европа, като се потапяме в една от най-интригуващите теми – Иран.Наш гост е д-р Ангел Орбецов – дипломат от кариерата и историк, чийто професионален път преминава през мисии в Техеран, Кабул и Исламабад. Той разкрива над 100-годишната история на нашите двустранни отношения, анализирайки как те се трансформират от епохата на Освобождението до днешните геополитически трусове. Д-р Орбецов поставя акцент върху специфичната „исляморепубликанска система“ и обяснява защо масовите представи за страната често се разминават с комплексната действителност. В разговора се изследват малко известни факти и архивни документи, които хвърлят светлина върху интензивното партньорство между София и Техеран през втората половина на XX век. Зрителите ще научат как България успява да балансира интересите си в Близкия изток и каква е ролята на професионалната дипломация в условия на глобално напрежение. Това е задълбочен разказ, който ни помага да…

В този епизод поставяме началото на нова поредица в подкаста, посветена на отношенията на България с държави извън пределите на Европа. Наш гост е доцент Евгений Кандиларов – един от водещите японисти в България, който съчетава академичната прецизност на историка с личния опит от дългогодишния си престой в Страната на изгряващото слънце. Разговорът проследява динамиката между двата народа в продължение на близо 150 години – от първите контакти преди Освобождението до съвременното партньорство. Специален акцент е поставен върху любопитния феномен на „пика“ в българо-японските отношения по време на Студената война, когато идеологическите различия отстъпват пред икономическия и културен прагматизъм. Доцент Кандиларов споделя своите наблюдения върху душевността на японския народ и начина, по който тяхната история се преплита с нашата по неподозирани начини. Зрителите ще открият как една географски далечна страна може да се окаже изненадващо близка по дух и стратегически интереси. Това е задълбочен разказ за…

В този епизод професор Димо Чешмеджиев разкрива мащабите на най-голямото българско културно достижение – кирилицата и средновековната ни книжнина. Той анализира как България през IX и X век се превръща в „духовна империя“, чието влияние променя из основи историята на източно-православния свят. Професорът разказва за драматичната съдба на българската ръкописна книга и обяснява защо до днес не е запазен нито един оригинален документ от легендарния Златен век. Анализира се ключовият принос на българската държава за формирането на Киевска Рус като културно и политическо явление. Разговорът поставя болезнения въпрос защо като общество се проваляме в това да разкажем на света за своя цивилизационен принос. Зрителите ще научат непознати детайли за унищожените царски библиотеки в Преслав и пътя на знанието, който стига чак до далечния север. Това е дълбок и аргументиран поглед към времената, в които българското слово беше основният държавнотворен фактор в Източна Европа. Желаем Ви приятно слушане!

В този епизод слушаме завладяващия разказ на майор Андонов — ветеран от Втората световна война, участник в драматичните сражения при Драва. Той ни връща век назад в своето детство в с. Трекляно, в казармата и в тежките преходи през Югославия и Унгария. Чуйте подробности за ежедневието в инженерната рота, за бойните другари, пленниците и моменти на човещина сред хаоса по бойните полета на Втората световна война.В епизода показваме неговите ордени и част от личния му архив — следи от лична смелост и дълг. След войната Андонов споделя как се превърна от пионер-щурмовак в учен и агроном, участвайки в мелиоративни проекти и изграждането на зеленчуковия пояс около София.Епизодът е изпълнен с уроци за смелост, смирение и вяра, а финалното послание на госта призовава към човечност, обич към Отечеството и отказ от омраза.Желаем Ви приятно слушане!

Възродителният процес често се възприема само като изолирано събитие от 80-те години. В този епизод на подкаст „Българска история“ обаче професор Евгения Калинова разкрива, че той е само крайната точка на една стогодишна историческа нишка. Гостенката разплита сложната и често противоречива политика на българската държава към малцинствата, започвайки още от Освобождението през 1878 г. Професор Калинова анализира факторите, довели до внезапното решение за смяна на имената в края на 1984 г., и как властта се опитва да намери идеологическо оправдание за този акт. През призмата на документите и архивните източници тя хвърля нова светлина върху отношенията между България и Турция, описвайки ги като „скачени съдове“. Изследва детайлно социалния профил на населението в смесените райони и обяснява защо международният контекст се оказва решаващ за съдбата на хиляди семейства. В разговора професор Калинова поставя важния въпрос за моралния компас на историка и необходимостта процесите да се разбират в дълбочина, преди…

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

„Битките, които промениха света“ е гостуваща рубрика с водещ д-р Константин Голев.Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!

Желаем Ви приятно слушане!